Синьо хапче виагра

Людмила например тежеше петдесет и седем килограма и беше висока сто шестдесет и осем сантиметра.

Търсачката моментално изплю близо милион резултати. Избра уебсайт с име и заразглежда по бързата процедура снимките и текстовете под тях на „украинските булки“: Марина… До всяка снимка имаше кратко резюме с основните им характеристики.

Пък и бяхме заедно двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Хареса си чифт обувки на Алан Удмъндс, кашмирено палто и комплект дрехи от „Нордстром“. По някое време го обори неспокоен сън, от онези, след които се събуждаш по-уморен и отпреди. Заради тамяна с подправки и билки, чийто аромат се променя според продължителността на горенето. Каскада от записан смях, саундтракове и токшоута създаваше фонов шум навсякъде около теб. Алкатрасът на Скалистите планини4, така го наричаха. И не особено леки, ако се съди по сгърбените рамене и лепнатите към тялото лакти на хлапето, докато ги внасяше в стаята. Увит в целофан.“ Отиде при компютъра, влезе в адреса в „Яху“ от предната вечер и отвори кутията с черновите. Страницата сякаш никога нямаше да се зареди, а когато най-после се отвори, в кутията го чакаше само едно съобщение.

За няколкото секунди, през които машината изгуби сто и петдесет метра от летателната си височина, Бърк си спомни всичките си домашни любимци, всички момичета, които беше целувал, всяка къща, апартамент, учител, приятел и пейзаж, които беше виждал някога. Коледни лампички и тамян, меланхоличният джаз на Чет Бейкър и сергиите по брега на Сена. Лицето на майка му се появи като дъждовна пелена между него и висотомера, отдавна забравени стихове притичаха през главата му, а кабинката се изпълни с ухание на гардении… Хаким, по-възрастният мъж, седеше със събрани на масата ръце като ученик в началните класове, който чака да започне часът. По-младият мъж, чието име беше Бободжон Симони, присви очи и кимна. Същият звук се бе разнесъл, когато баща му почука с лъжица по чашата си, за да вдигне тост в чест на младоженците. Стотици сцени се изредиха една по една, докато хеликоптерът се спускаше с друсане по невидима стълба към стената от дървета. Колкото по-измъчени бяха уловените от апарата му образи, толкова по-добре се продаваха. Копторите в Рио, сиропиталището в Букурещ, кварталът на червените фенери в Калкута — смятал бе, че прави услуга на обществото, а всъщност ставаше дума за обикновено, макар и доброжелателно, воайорство. От време на време идваше в съзнание, но бързо припадаше отново. Но също и при вида на кошера, израснал върху гърдите му. О, да…“ Западен Бейрут Две години по-късно Седяха на въртящи се столчета около малка пластмасова маса под собственическия поглед на полковник Сандърс — симпатичния дъртак от емблемата на Кей Еф Си. Зад крайбрежния булевард плажът се виеше като златна панделка, а Средиземно море блестеше като огледало. Идваше някъде отзад, откъм задната част на фюзелажа, и за миг напомни на Майк Бърк за генералната репетиция на братовата му сватба. Звукът беше знак за нещо друго — например, че една от перките на задния ротор е била ударена от деветмилиметров куршум, пречупила се е надве и е изхвърчала. Само за миг животът му — целият му живот — се изниза като на лента пред очите му на фона на шеметния кръг от гора и небе. Вихрушка от клони шибна предното стъкло и Бърк преживя катарзис. Каквито и да бяха намеренията му, а те бяха добри — да покаже и да обясни, — оставаше простичкият факт, че си беше изкарвал хляба от хорското нещастие. Бърк изскочи с препъване от хеликоптера, съдра ризата от гърдите си и се защура слепешката, докато кракът му не закачи повалено дърво и той цопна презглава в плитката вода. Незнайно как и защо изгарянията му привлякоха вниманието на рояк пчели, които си харесаха прозрачната течност, която сълзеше от раните му. Бо не беше от красноречивите, иначе би могъл да добави „образно казано“. Аам Хаким отхапа от шоколадовата глазура на сладоледа и продължи бавно напред. Вече беше късно да се подстриже, но не и да си купи лаптоп. Закуската пристигна на количка — приличаше на подвижно африканско селце, а похлупените съдини лъщяха като посребрени колибки. Мерна дистанционното, взе го и без да мисли, натисна копчето за включване, а после побърза да го изключи, когато откъм телевизора го заля вълна от аплодисменти. Телевизорът беше вграден в стената и предаваше само една програма — лекции за контрол на гнева и други подобни. Хлапето вдигна куфарите и ги сложи на рафта за багаж до шкафа за телевизора и минибара. Никакво колебание този път: — От четири години, осем месеца и три дни. В едно бижутерско ателие смениха батерията на часовника му, от друг магазин си купи тоалетни принадлежности. И наистина се събуди с чувството, че току-що е заспал. Взе си бърз душ, обади се на румсървиса и се облече с дрехите, които беше купил предната вечер. „Чакай в стаята, не излизай.“ Отхапа от ароматния препечен хляб. Изпи цялата каничка, като крачеше из стаята с чинийката в едната ръка и чашката в другата. След известно време вече нямаше нужда да си поглеждаш часовника, за да разбереш кое време на деня е. През първите две години беше затворен по двадесет и три часа в денонощието. Лежеше на бетонен нар в бетонна килия и зяпаше малък черно-бял телевизор. Когато вратата се затвори, Уилсън седна на ръба на леглото и впи поглед в куфарите.

Latest Windows Reviews

See more

generic viagra online cheap

Latest Windows Reviews

See more

левитра мг отзывы врачей